От известно време искам да пиша обаче от работа все не ми оставаше време. Сега време имам обаче ми е такава каша в главата, че незнам от къде да започна. Колкото повече размишлявам, толкова повече решавам че мисленето е... безсмислено. До какво води мисленето. Седнеш да размишляваш и анализираш света, ситуацията, хората, живота... и какво - почваш да се отачайваш. С достатъчно мислене може да се отчаяш почти по всяко време. Колкото повече мисля толкова по-тъпи въпроси ми идват на акъла. На къде отиват нещата? Всички ли са побъркани? И аз ли съм побъркана? По-добре да съм лоша или по-добре да съм добра? Да даваш или да вземаш? Да се отдаваш на течението или да се опитваш да го направляваш? Има ли господ или няма? Има ли справедливост или няма? И след всичкото това мислене... се отчайваш от това че търсенето на отговори не води до никакви отговори. И си мислиш... ами не мога да го измисля. Къде съм тръгнала като не мога да го измисля?

Затова: Къш, къш на мислите и дай да се забавляваме :))))))